Какво прави хората хора и как да запазим човешкото в себе си? Изглежда, че това е големият въпрос на нашата епоха.

През различните периоди от историята доминират конкретни търсения, натрупват се предизвикателства, загадки за разкриване.

Древните гърци ни напомнят да се запитаме за същността си. Кой съм аз?

В средните векове напредничавата мисъл, отклоняваща се от наложените правила и догми, е била преследвана и наказвана с огън, с меч, с въже. Тогава на преден план е друго. Какво е безопасно да споделя със света?

Великите географски открития са плод на стремежа да надникнеш отвъд хоризонта. Какво се намира там, далече от мен?

Ренесансът поставя хуманизма в центъра. Леонардо да Винчи наблюдава света, за да разбере тайните на човека и природата, да достигне до мистерията на човешката душа. Как функционирам?

Просвещението издига разума на пиедестал. Прав ли e Рене Декарт, че е достатъчно да мисля, за да твърдя, че съществувам?

Индустриалната революция отвежда чрез машините в по-практична посока. Как да спестя време и ресурси за производство?

През миналия век се стига до крайности. Но и до важни прозрения. Как да ценим живота на всяка личност?

Днес появата на изкуствения интелект надгражда с още. Как да различаваме истината от илюзията? Какви са моралните и етични граници? Как да бъдем автентични?

Научнофанатастичните книги и филми (дори отпреди няколко десетилетия) вече не звучат като измислица. Затова и мненията за ползата от развитието на технологиите са полюсни, но има и по-балансиран подход. Нека предпочетем не страха, а по-високовибрационна емоция, тъй като е доказано, че чувствата и мислите въздействат на реалността ни.

Колкото повече се интересуваме от нещо, толкова по-често го откриваме под различни форми в ежедневието си. Така е, защото фокусът, вниманието, намерението задават направлението на енергията.

Въпросите съдържат в себе си отговорите. Формулировката на питането предопределя какво ще забележим. Възможно е да направим едни изводи, ако проучваме дали някоя новост е вредна, а съвсем други, ако проверяваме дали е полезна. Майка Тереза не харесвала да я канят да се включи в движения против войната, а заявявала, че нейната подкрепа е за мира. Махатма Ганди е допринесъл за независимостта на Индия и благодарение на него целият свят знае какво означава „ахимса“ (ненасилие). Имаш ли предварителна нагласа за верността на конкретно заключение, навсякъде ще виждаш само негови доказателства. Дори учените допускат, че собствените им очаквания влияят на резултатите от експериментите.

А какви са неочакваните ползи от изкуствения интелект?

✓ Подпомага бързото събиране и обобщаване на информация;
✓ Подтиква те да потвърждаваш данните от различни източници, тъй като е захранен с изобилие от материали, поместени във виртуалното пространство, които може да са противоречиви;
✓ Разширява съзнанието ти и визуализира представите ти, но не съвсем точно, а така си провокиран да изразиш идеите си самостоятелно;
✓ Вдъхновява те да потърсиш автентичността в себе си и околните, ако в някакъв момент ти омръзне лъскавата еднотипност, която сякаш е отличителна за неговите изображения, видеоклипчета, филмчета;
✓ Подсеща те, че книгите са те спасявали многократно;
✓ Напомня ти колко е важно да мислиш, а не да оставяш друг да го върши вместо теб;
✓ Променя усещането ти за времепротичане и ти подсказва, че е добре да позабавиш темпото и да се вслушаш в душата си;
✓ Активира креативността ти, когато решиш да не го използваш. Тогава развиваш изобретателността и интуицията си, защото разчиташ на своята преценка. Учиш, усъвършенстваш уменията си, проявяваш търпение в изпипването на детайлите. Наслаждаваш се на творческия процес, отделяш време и внимание, проявяваш потенциала си на създател. Удовлетворен си, защото е станало (както пее Франк Синатра) по твоя начин. Творението ти е лично, плод е на твоята енергия, уникално е, а това го прави ценно.

Изкуственият интелект е като лакмус – показва еволюцията на човечеството, но не толкова заради факта, че сме създали технологиите. В книгите и филмите ни представят роботи, които имат чувства: „Аз, роботът“, „Двестагодишен човек“, „Изкуствен интелект“. (Даже дървената кукла Пинокио копнее да е истински човек.) А „Облакът атлас“ демонстрира поведение към други същества, което е недопустимо, независимо от техния произход (дори и да са механични). Етичността, обичта, добротата правят хората хора.