Стремежът за разгадаване на вечните тайни е вграден в човешката природа. Отеква от древни допотопни цивилизации, през опожарени, погубени и скрити библиотеки до съвременността. Мъдростта е втъкана в колективното ни несъзнавано и предопределя случващите се с нас промени. Когато ставаме все по-осъзнати за тях, разбираме, че можем да подпомогнем развитието си и с наглед дребнички неща, като воденето на читателски дневник.

Предците ни са се събирали край огъня, за да споделят наученото, да си разказват истории, да си обясняват събитията от заобикалящия ги свят. Появата на писмените системи им позволила да съхраняват познанието и да го предават на потомците си. В манастири, школи, библиотеки се създавали и преписвали текстове, които книгопечатната преса на Йоханес Гутенберг, изобретена около 1439 г., направила по-достъпни за хората.

В «Каталог на книгите корабокрушенци» Едуард Уилсън-Лий пише за Фернандо Колумб – един от синовете на Христофор Колумб, който участвал в някои от плаванията на популярния си баща. Фернандо (името му се среща в различни източници още като Ернандо и Фердинанд) е смятан за първия модерен библиофил. Житейската му мисия била да направи най-голямата библиотека, в която да са събрани „всички книги, издадени на всички езици и отговарящи на всички потребности на хората“. През 1539 г. той изгражда в Севиля библиотека „Коломбина“, която и сега е гордост за Испания. Значима част от фонда на Biblioteca Capitular y Colombina са оригинални ръкописи на Христофор Колумб. Пазят се и инкунабули. Така се наричат първите публикувани в Европа печатни книги. Те са били издавани в малък тираж (около 100-300 бройки), затова днес рядко се срещат оцелели екземпляри. Любопитно е, че този син на великия мореплавател се е интересувал дори от листовки, брошури, от всяко напечатано късче хартия.

Можеш ли да си представиш кораб без дневник, в който капитанът да документира решенията си и обстоятелствата, съпътстващи плаването? Едва ли. Важно е да се отбележат новооткритите земи и маршрути не само върху географските карти, а и върху белите страници, отредени за историята на пътешествието.

Подобна роля играе и читателският дневник, предоставящ ти пространство, в което:

✓ да отразяваш прочетеното от теб;
✓ да отбелязваш заглавията на произведенията и техните автори;
✓ да се вдъхновяваш с цитати;
✓ да добавяш лични впечатления;
✓ да резюмираш сюжета с 1-2 изречения;
✓ да посочваш имената на главните герои;
✓ да обръщаш внимание на факти, които държиш да си припомняш, разгръщайки записките си;
✓ да включваш какви литературни препратки към други творби си забелязал;
✓ да подреждаш книгите, номерирайки ги за конкретната година;
✓ да слагаш символно означение или буквено съкращение, което да те подсеща за жанра;
✓ да си правиш списък с четива, за които си научил, сторили са ти се интересни и би искал да ги намериш;
✓ да проявяваш креативност и да развихряш въображението си в оформлението, превръщайки читателския си дневник в собствена книга, в лично кътче.

Водейки читателския си дневник, откриваш, че ставаш все по-организиран, по-способен да анализираш и синтезираш информация, по-склонен да твориш и да се вглеждаш в себе си. Осъзнаваш как четенето развива личностните ти качества и те прави по-добър човек. И най-хубавото е, че това се случва между другото, докато се наслаждаваш на процеса.