В дигиталната ера се налага да навигираш не в море, а в океан от информация. Предизвикателство е да откриеш истинското, същественото, ценното.

Проучвания изследват по колко решения на ден взима средностатистическият човек. Последните данни (цитирани и от списанието Harvard Business Review) показват, че цифрата варира между 33 000 и 35 000 – около 2 000 за час (в будно състояние). Става дума за всякакви избори – от тези, които са уж най-незначителни (като за храна и облекло) до животопроменящите (свързани с професията, местоживеенето и др.).

Интересно е и уточнението „в будно състояние“, тъй като то напомня за моментите на сън и за ролята на подсъзнанието. Повтарящите се действия формират невронни пътища в мозъка и така се изграждат навици – човек реагира автоматично, без да се замисля особено. На въпроси, които считаме за важни, обаче отделяме повече внимание, разглеждаме ги от различни страни, преценяваме евентуалните последици.

Хората са енергийни, многоизмерни същества, които си влияят взаимно. Все повече научни експерименти доказват връзката между живите организми на Земята. Ефектът на стотната маймуна изяснява как дадено нетипично поведение се превръща в норма, става вродено за следващите поколения и се разпространява извън наблюдаваната популация/общност. А и телепатията между домашните любимци и стопаните им също се дължи на морфогенетичните полета (според Рупърт Шелдрейк).

Ефектът на пеперудата най-често се илюстрира от следната мисловна картина: насекомото размахва крилца някъде по света, предизвикайки торнадо на съвсем различно място, отдалечено на хиляди километри.

Квантовото заплитане обяснява как частици, разделени от огромни разстояния, запазват първоначалната връзката помежду си. Всяка от тях усеща какво се случва с другата и отразява настъпилата трансформация, проявявайки я чрез собствените си действия.

Микро- и макрокосмосът са като огледала. Потвърждава го и херметичния принцип на съответствието, гласящ: „Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе“.

Ти избираш как да избираш. Способен си да обединиш силата на разума с тази на сърцето. Интуицията често ти нашепва най-верния път. Спомни си за историите за пътници, изпуснали самолетен полет, завършил с катастрофа. Или за хора, които разполагали с билет за „Титаник“, но по някаква причина не успели да се качат на борда на кораба. Съжалявали са, докато не разбрали каква участ са избегнали. Дребничка промяна в ежедневието, като например различен от рутинния маршрут, по който да се прибереш у дома, може да те заведе до новооткрита книжарница и търсено от теб заглавие.

Книгите са незаменими помощници, чрез които имаш достъп до чужда опитност. Подтикват те да се вглеждаш в душата си. Дават ти глътка въздух, разкриват ти приятни и вълшебни места далече от тревогите. Разсейват те от усещането, че си длъжен да бързаш нанякъде. Сред страниците приключенстваш, смееш се, плачеш, изразяваш натрупаните емоции, преживяваш катарзис. Когато отново се върнеш към обичайния ритъм на ежедневието си, се чувстваш по-различно. Умиротворен си, дишаш по-леко, съзнанието ти е прояснено. И в един миг, просто ей така, отговорът проблясва в ума ти. Сякаш през цялото време е чакал да се успокоиш, да изчистиш излишното, с което си му бил затрупал пътя, по който той да стигне до теб. И всичко се нарежда перфектно и с лекота.