Послания от Острова на книгите

       Книгите са като спасителни послания в бутилки, които привличаме към себе си. Те се носят по вълните на живота и ни достигат в подходящия момент, за да ни пробудят, променят, дадат шанс да осъзнаем същността си. С мъдрата си доброта търпеливо изчакват да ги приемем, за да прозрем, че ние сами сме си ги изпратили. Когато читателят забележи, че сърцето му бие в ритъма на творбата, която е повикал, има усещането, че тя е създадена тъкмо за него, че винаги е знаел истините, разкрити в нея така, сякаш той ги е заложил в текста. Светлината на произведението и тази на четящия взаимно си влияят и се усилват, стават по-ярки, по-видими. Чрез книгите човек се среща със себе си и си припомня кой е.

       Вероятно и на теб ти се е случвало едно литературно произведение да ти говори по различен начин в определени етапи от пътя ти. И някои художници импресионисти са рисували многократно конкретен пейзаж, за да отразят как светлината трансформира наблюдаваното от тях кътче свят. Всеки от нас се преоткрива, вслушвайки се в гласовете на книгите.